ранен брак

Комитетите по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и Конвенцията за правата на детето (CRC) определят ранния брак като форма на принудителен брак, тъй като децата – предвид възрастта им – по начало нямат способността да дадат своето пълно, свободно и информирано съгласие за своя брак или момента, в който той да бъде сключен. Според стандартите в областта на правата на човека, заложени в Конвенцията за правата на човека и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, ранният брак е форма на вредна практика. Да се забрани бракът при ненавършилите 18-годишна възраст е гаранция, че отговорностите, с които е свързан бракът, няма да бъдат възлагани или налагани насила на децата преждевременно и без тяхното съгласие. За целите на зачитането на развиващия се капацитет и автономност на децата при вземане на решения, които засягат живота им, Комитетите на CEDAW и CRC се договориха, че бракът на едно пораснало дете на най-малко 16 години може да бъде допустим при извънредни обстоятелства, при условие че това решение се вземе от съдия въз основа на легитимни изключителни основания, определени със закона, и при наличието на доказателства за зрелостта на това дете, без да се взема предвид културата и/или традицията. Ранният брак и принудителният брак са взаимосвързани, но различни термини. Те обаче се комбинират по всевъзможни начини и се използват взаимозаменяемо без изрични определения или поне пояснение на мащаба на двусмислеността относно всеки етикет. Комитетите на CEDAW и CRC се договориха да използват израза „ранен и/или принудителен брак“.