жена без гражданство

Член 1 от Конвенцията на ООН относно статута на лицата без гражданство от 1954 г. гласи, че лице, което не се счита автоматично за гражданин съгласно законите на която и да било държава, е лице без гражданство. В допълнение към този правен статут, обаче, освен липсата на гражданство по закон, в други случаи много жени се оказват практически без гражданство, защото гражданството им е на практика безполезно или защото не могат да докажат своята националност. Практическата липса на гражданство е особен проблем за жените, като например жертвите на трафик, чиито документи може да са били конфискувани или откраднати, или жените мигранти без документи, включително търсещите убежище, които може да нямат възможността да докажат своята националност и да са на практика без гражданство. Законите за гражданството могат също пряко или косвено да дискриминират жените и да ги излагат в по-голяма степен от мъжете на риск от изпадане в състояние на липса на гражданство. Липса на гражданство може да възникне например от лишаването на жената от възможността да запази досегашната си националност, от загубата на националност поради брака ѝ с чужденец, от промяната на гражданството на съпруга по време на брак или от лишаване от националност в резултат на дискриминационни практики. Регистрирането на раждане също е тясно свързано с упражняването от страна на жените и техните деца на право на националност. На практика косвената дискриминация, културните практики и бедността често лишават от възможност майките, особено неомъжените майки, да регистрират децата на равна основа като бащите. Ако раждането на дете не бъде регистрирано, това може да накърни или анулира ефективното упражняване от детето на редица права, включително правото на националност, на име и самоличност, на равенство пред закона и на признаване на правоспособност, както и да доведе до проблеми при получаването на достъп до дипломатическа защита и продължително задържане до определяне на верността на доказателството за самоличност и националност.