Независими органи, създадени по националното законодателство, които имат задачата да защитават и насърчават правата на човека в държавата.
Тези институции са ключови елементи от една силна и ефективна национална система за защита правата на човека, при условие, че са предвидени в националното законодателство, независими са от правителството, притежават широк мандат за прилагане на всички международни стандарти за правата на човека и са подкрепени от членове, поели отговорността да работят както с гражданското общество, така и с държавата и да функционират добре. Тези институции имат правомощията да насърчават и защитават правата на човека. Популяризирането на правата на човека включва консултирането на правителството и парламента по различни въпроси от областта на правата на човека и повишаване на осведомеността за правата на човека. Правомощията на институциите за защита на правата на човека включват наблюдение за нарушения на правата на човека и изготвяне на препоръки за подобряване на положението. От гледна точка на закрилата, техният мандат може да включва и правомощието да получават, разследват и постановяват решения по жалби и да отправят подходящи препоръки, като например да предлагат нови политически мерки и законодателство или да препоръчват преразглеждане на съществуващо законодателство. Широкият спектър от съществуващи национални институции включва: комисии, омбудсман и институти или центрове. Националните органи за защита правата на човека в някои държави — членки на ЕС, например, също функционират и като органи по въпросите на равенството в рамките на законодателството на ЕС.
The concepts and definitions found in this glossary were published in 2016, and some may be out-of-date. EIGE is currently looking into which terms may need to be updated in the future.