My personal story

R: I think that one of the cases in which I can say that I felt like I have an advantage because I am a man is in the purely physical sense. The situation I remembered, but it’s not the only one, is when I was in the mountains hiking last summer, and there was a slope which was especially tough, and my advantage being a man then was that I managed to go up very fast, faster than most of the people in the group. I left my backpack on the top and I went down to get some other people’s backpacks, actually, I took the baggage of one girl and I went up with it. And of course, this is a very limited notion of what is male and female, but it is a starting point because the genders are mostly defined by the starting point, which is the body. When we start from the bodies, the first difference is the external one, that is, the external difference in the shape, in the body shape. And of course, it is debatable if it is a physical advantage, but this is a part of what makes a person a man or a woman, this is very conditional, but let’s say that in our culture, in the West, this is in a way the image of the man, who is physically strong. But nowadays somehow this is changing, this is not necessarily a sign of what it means to be a man. Or maybe in a sense, it is falling off. And of course, not to forget, the purely physical strength is not necessarily a part of the, so to say, identity, that is, the power of the body can be a part of having a male body, but does not necessarily mean that this person builds his identity precisely on this quality, that he turns it, in some sense, in the thing that defines his gender.
(…)

R: In a sense yes, in the sport that I practice, in Capoeira, which is a type of martial art. The first thing there is that it seems dominated by men. The second thing is that, in a way, it is an advantage to be a man because it really requires a lot from the physical body, from the physical strength, high level of physical control, but also in the actual nature of the practice. I don’t say that necessarily… and there are many women who are very good, and I don’t say that it is necessarily an advantage, but having in mind it is very dominated by men, it appears to be an advantage. On the other hand, there are many things that I find hard to do as a man, but they are… specific movements, say, stretching and so on, and with them it is systematically observed that women find them easier. So, it depends what movements we are talking about.
(…)

R: And especially with the introduction of many different martial arts and other activities in the Western culture, and dances, these borders are becoming blurred and for example, men practice things that used to be seen as very female, dances, and so on, while women practice Capoeira, and they both do great, both men and women.
(…)

R: But in the Capoeira itself, there are differentiations on the basis of the skills, and it has not been once or twice that I have been beaten up by a woman. And then I cannot feel equal because she has tricked me, she has tripped me or surprised me, or something like that. On the other hand, the opposite has happened as well, so in this sense, the equality of the skills does not exist, since every person develops individually. I perceive absolutely all people who practice Capoeira as equal to me, just because our skills do not depend necessarily on the bodies we have but more on the dedication we have, if we are dedicated to what we do, how much time we spend doing it, whether we take care of ourselves outside Capoeira, and so on, not only on whether one is a man or a woman.

I: Добре, да започнем с първата история. Нали няма проблем да записваме?

R: Няма. Мисля, че един от случаите, в които по някакъв начин може да се каже, че е имало предимство, че съм мъж, е в чисто физически аспект. Ситуацията, за която аз лично се сетих, но тя не е една единствена, е когато бях на планина преди година, и на едно място изкачването беше особено трудно и предимството ми, че съм мъж в този момент беше, че аз изкачих този склон по-бързо от, да речем, голяма част от групата, и си оставих багажа на върха и след което слязох и взех багажа на други хора, всъщност, взех багажа на една от девойките и поех с него нагоре. И това разбира се е ограничена представа за това, какво е мъжко и жествено, но в крайна сметка е някаква изходна точка, защото половете от началото като че ли се определят най-вече от изходната точка, която е тялото. Като тръгнем от телата, да речем, първата разлика може би се изразява най-вече в тая външна, тоест, тази външна разлика на самата форма на, на телесната форма. И разбира се, е много спорно дали е някакво физическо преимущество, но това е част, от това какво прави един човек мъж или един човек жена, това е много условно, да речем, че в нашата култура, западната култура, това по някакъв начин е част от образа на мъжа, който е силен физически. Но в днешно време като че ли то се променя, вече не е задължително някакъв вид белег или маркер за това какво е да си мъж. Или може би в определен смисъл отпада от там. И разбира се не на последно място, чисто физическата сила не е задължително трябва да е част, така да се каже, от идентичността, тоест, силата на тялото може да е част от това човек да има мъжко тяло, но не задължително означава, че човек изгражда идентичността си върху това качество точно, че го превръща по някакъв начин в определящо за него за половата му принадлежност.

I: А специално за такива ситуации, като спорт, или някакви дейности, които правиш в свободното си време, чувствал ли си се в някакъв момент, че имаш преимущество или си в по-лоша позиция, защото си мъж?

R: В определен смисъл, да, имал съм, в спорта, който практикувам, с който се занимавам, което е вид бойно изкуство (капоейра). И там, първото, като че ли е по-мъжко доминирано. И второ, като че ли по някакъв начин е предимство (да си мъж), защото наистина изисква страшно много от физиката, от физическата сила, високо ниво на владене на физиката, но и в един смисъл просто даденост на заниманията, не казвам задължително, че... и всъщност има много жени, които се справят отлично, и не казвам, че задължително, е някакво предимство (да си мъж), но имайки предвид, че е така, много доминирано, мъжко доминирано, все пак, се явява някакво предимство. От друга страна, има много неща, които аз като мъж намирам за много трудни да направя, но те са... определени движения, да речем, за разтягане и така нататък, но те систематично се наблюдава, че те се явяват много по-лесни за жените, които ги практикуват. Така че, зависи за какви движения точно става дума.

I: Добре, и по някакъв друг начин, освен в този спорт, който практикуваш, в някакви други твои хобита и дейности, оказал ли е влияние полът ти?

R: Ами, трябва да се замисля, но...

I: Мисля, че примерът за капоейрата е действително доста показателен, както и примерът с планинското изкачване.

R: Разбира се реално зависи и от заниманието, действително си мисля, че определени занимания, като че ли, но може би все пак не е коректно да се говори за тела, мъжко тяло, женско тяло, защото хората наистина са много различни, дори от една страна до съседната страна, чисто физиологично, физиката на хората се различава, затова е много условно да се говори за някви общи типове тела. А и особено с навлизането на много различни бойни изкуства и други занимания в западната култура, и танци, тия граници като че ли се размиват и примерно мъжете практикуват неща, които преди биха се възприемали като по някакъв начин женствени, танци, и така нататък, като същевременно жените тренират капоейра и се справят отлично, и едните и другите.

I: А ти чувстваш ли жените, с които заедно практикувате капоейра, като равнопоставени в тази практика?

R: В капоейра е малко трудно да се говори за равнопоставеност, защото тя равнопоставеността, да, ако говорим за това как ги възприемам като практикуващи, ги възприемам наравно с всички други, не виждам разлика между себе си и другите практикуващи. Но в самата капоейра, има разграничения на базата на уменията и се е случвало неведнъж да играя с някоя жена, която грубо казано, да ме нарита. И тогава трудно бих се почувствал равнопоставен, защото просто тя по някакъв начин ме е надхитрила, препънала ме е, изненадала ме е и така нататък. От друга страна се е случвало и обратното, така че в тоя смисъл, равнопоставеност на уменията няма, доколкото всеки се развива индивидуално. Възприемам абсолютно всички практикуващи наравно със себе си, просто защото уменията ни не зависят задължително от това в какви тела сме, а по-скоро, примерно каква отдаденост, дали сме отдадени на нещото, с което се занимаваме, колко време му посвещаваме, дали извън капоейра се грижим за себе си, и така нататък, не просто дали някой е мъж или жена.

I: Добре, благодаря.